Има ли дейност новоучредена фирма (търговско дружество), ако няма приходи?

Има ли дейност новоучредена фирма (търговско дружество), ако няма приходи?

Краткият отговор е - липсата на реализирани приходи не означава, че фирмата не извършва дейност. А освен фирмена дейност (погледни Допълнителните разпоредби към Закона за счетоводството- кога липсва такава), съществува и трудова дейност, упражнявана във фирмата.

И така. Ще опитам да разясня какви са същността и логиката на двата вида дейности. И може ли да има фирмена дейност без трудова и обратно? Професионалният ми коментар ще се ограничи до правните форми ЕООД и ООД.

Обичайно учредяването на търговско дружество се прави, за да се извършва избрана/и търговска/и дейност/и легално, по правилата на търговията. След като ще извършва дейност, някой следва да работи в тази фирма, минимум- да я управлява. Обикновено това са съдружниците в ООД или едноличния собственик на капитала при ЕООД.

Важно е да се планира момента на вписването на фирмата с оглед на преценката кога да се направят първите фирмени покупки поради няколко причини:

* с първата си приходна или разходна фактура фирмата започва да извършва дейност;

* договор за наем на помещение, дълготраен материален актив или какъвто и да е ресурс за фирмата е извършване на дейност;

* инвестирането, тегленето на кредит също са извършване на дейност;

* гласувано и изплатено възнаграждение на съдружник (най- често за управление на фирмата) е извършване на дейност;

И следва някой да се осигурява, тъй като само по себе си дружеството не може да функционира без някой човек да извършва работата. А управителят има единствено и само управленска функция.

Стига се до там, че поради пропускане на тези ключови подробности, фирми биват солидно глобявани заради неспазване на срок за подаване на декларация за самоосигуряване (започване на трудова дейност) на съдружник, особено ако няма нает нито един служител.

Трудова дейност във фирмата може да съществува и без да има приходи, разходи или наеми- например, когато управителя преговаря за осъществяване на сделки. Обаче фирмена дейност не може да имаме без полагане на труд. И тук идва въпросът за задължението за осигуряване, тъй като предпоставка за неговото възникване е именно полагането на труд. Общият принцип е, че от момента на започване на трудова дейност лицето, полагащо я, подлежи на осигуряване.

По този въпрос са много важни няколко неща:

* има ли договорено възнаграждение за управление на фирмата и с кого;

* кой ще работи- съдружник/ едноличен собственик или нает по ТД човек;

Ако има договорено възнаграждение за управление (така познатият Договор за управление), управителят подлежи на осигуряване по чл.4, (1), т.7 от КСО. Ако няма такова- управителят не подлежи на осигуряване за управленската си работа. Ако същото лице полага и личен труд в качеството на съдружник, следва и да се самоосигурява (прочетете следващия абзац).

Ако съдружник/ едноличен собственик на капитала ще работи в дейността на дружеството, то той ще полага личен труд и следва да се самоосигурява през фирмата на основание чл.4 (3), т. 2 от КСО. За задължението му да се самоосигурява няма никакво значение дали ще получава възнаграждение или не. С или без заплащане за труда си- щом го полага- трябва да се регистрира като самоосигуряващ се съдружник и дължи месечно осигуровки- за работните дни през календарния месец, в които е работил.

Единствено съдружник- пенсионер, полагащ личен труд не е задължен да се самоосигурява по КСО- погледни чл.4 (6) от КСО.

Самоосигуряването е един от вариантите за полагане на труд- доказано икономически най- изгодният за стартиращ бизнес.

Обръщам внимание, че е добре още в началото предприемачите да разграничават управленската функция на съдружника от работата му в дейността на фирмата (или производствената функция). Първата му е вменено по закон задължение в качеството си на търговец/представляващ търговец, а втората е извършване на работа по прякото реализиране на даден продукт, било той стока или услуга- обект на търговия за фирмата.

Написаното по темата е професионално мнение на нашите специалисти и не освобождава четящата аудитория от отговорността сама да провери достоверността му, също и да се консултира за своя казус. Отворени сме за разговор и добронамерена градивна критика върху изложението от колеги, поднесена по културен начин.

Прекрасен и успешен ден!

Правна информация онлайн:

Кодекс за социално осигуряване