Новости в изчисляването на трудовия стаж от 2027г. и последствията от тях за наетите по трудови договори лица
Трудовият стаж е период от време, през което по общо правило е полаган труд по трудово правоотношение. Съгласно дефиницията на чл. 351 КТ „Трудов стаж“ по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс, или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз или международна организация, в която Република България членува, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. Това е т.нар. „същински“ трудов стаж- реално отработеното време.
Възможно е за трудов стаж да се признаят и периоди, в които не е полаган труд – било защото работникът или служителят е освободен от задължението да полага труд или защото изобщо не е съществувало трудово правоотношение (напр. при незаконно уволнение). В тези хипотези – чрез механизма на т.нар. „правна фикция“ –законодателят свързва период, в който работникът или служителят не е работил, с правните последици на реално отработено време. Казано с други думи, той приема за вярно нещо, което не е вярно, с цел да приложи към него същите правила. Логиката на това приравняване може да е с различни основания:
- почивните и празничните дни;
- ползваните ми платени отпуски;
- ползваните неплатени отпуски;
- ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане;
- времето, в което посещавам курсове, школи или пък някакви други форми за професионална квалификация и преквалификация, и нямам възможност да ходя на работа;
- ако неправилно не съм бил/а допуснат/а на работа;
- ако съм бил/а отстранен/а от работа заради извършено престъпление и не съм привлечен/а като обвиняем;
- ако съм бил/а привлечен/а като обвиняем, но се оказва, че извършеното не е престъпление или пък че аз не съм извършителят.
С трудовия стаж се свързва възникването и упражняването на различни трудови права – напр. според чл. 23, ал. 2 НРВПО работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. На основание чл. 12 НСОРЗ на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и т.н.
С всяка изминала година, в която работите на трудов договор, получавате допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което е определен процент към основната заплата по договора. То не би следвало да се промени, ако предприятието, в което работите, смени собственика си. Какъв ще е минималният размер на това допълнение решава Министерския съвет, а чрез колективните трудови договори се определя минималното допълнително възнаграждение ако работите в определен браншови отрасъл.
Трудовият стаж е свързан с възникването и упражняването на трудови права за промените, на които е изложената информация по- долу. На практика те засягат тези права, като ги ограничават.
В края на юли тази година, с Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 31.07.2026 г.) беше направена съществена промяна в трудовото законодателство, по-конкретно в Кодекса на труда (КТ), във връзка с правилата за изчисляване на трудовия стаж. Досега той се изчисляваше в дни, месеци и години, а според извършените промени в КТ, вече ще се изчислява и в часове.
Съгласно § 12 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗДБРБ за 2026 г., трудовият стаж, преди влизане в сила на ЗДБРБ за 2026 г., се изчислява съгласно действащите дотогава разпоредби, а тъй като по силата на препращащата норма на чл. 119 ЗДСл изчисляването на служебния стаж се извършва по реда, определен в чл. 355 КТ, промените засягат и изчисляването на служебния стаж.
Как това засяга работещите по трудов договор?
По действащите правила за един ден трудов стаж се признава работата поне на половината от законоустановеното дневно работно време- 4 часа. От 2027 г. за пълен ден стаж ще е необходимо да бъде изработено цялото законоустановено работно време, а при непълно работно време стажът ще се изчислява пропорционално. За един месец ще се признава календарният месец, в който са отработени всички работни дни.
Така занапред пълен трудов стаж по правило ще се придобива само при работа на пълно работно време- 8 часа. Допълнителните часове по втори трудов договор няма да водят до натрупване на повече от календарното време, а по- малко от 8 часа ще доведат и до по- малко трудов стаж.
Важно е да се подчертае, че това не е новост по отношение на пенсионното осигуряване и зачитането на осигурителния стаж по разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Осигурителният стаж отдавна се изчислява и в часове, поради което работата на непълно работно време води до по-бавното му натрупване.
Новото е, че този принцип вече се въвежда и при трудовия стаж.
Ще засегнем практическите проявления след промяната.
- По-малко отпуск при непълно работно време:
Една от най-съществените последици е свързана с платения годишен отпуск. При сегашния режим работа на 4 часа дневно може да осигури пълен трудов стаж и минимум 20 работни дни годишен отпуск. При 3, 2 или 1 час дневно отпускът се определя пропорционално.
След 1 януари 2027 г. стажът ще се изчислява спрямо действително отработените часове. Например при два трудови договора по 4 часа работникът няма да придобива по 20 дни отпуск по всеки договор, а минимум по 10 работни дни- пропорционално на отработеното време по всяко трудово правоотношение. Допълнителен проблем е, че няма общо правило, което да задължава двамата работодатели да разрешат отпуските едновременно.
Това поставя и въпроса за съответствието с изискването на европейското право всеки работник да има право на поне четири седмици платен годишен отпуск.
- По-бавно ще нараства и стажът, необходим за допълнително трудово възнаграждение:
Промяната ще се отрази и върху допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, познато като „клас прослужено време“. Минималният му размер е 0,6% от основната заплата за всяка година признат стаж.
При работа на 4 часа досега се придобиваше пълна година трудов стаж за една календарна година. От 2027 г. същите 4 часа дневно ще носят една година стаж за две календарни години. Следователно увеличението на „класа“ ще настъпва по-бавно, а това може да повлияе и върху размера на обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като те се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение.
- Обезщетения, дължими от работодателя:
Дължимите обезщетения по Кодекса на труда, напр. при прекратяване на трудовия договор, се изчисляват по правилата на чл. 228 КТ и чл. 17 – 19 НСОРЗ върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя. То включва основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, сред които централно място заема „класът прослужено време“. Така промяната фактически рефлектира не само върху трудовите възнаграждения, а и върху обезщетенията при прекратяване на трудовия договор.
- Възможни последици и за други права:
Промените могат да засегнат и права, за които законът или колективни договорености изискват определен трудов стаж. При работа на непълно работно време необходимият стаж ще се натрупва по-бавно и придобиването на съответните права може да бъде отложено.
Особено внимание заслужава и електронният регистър на заетостта. При договорите за допълнителен труд се вписва придобитият стаж, но при едновременно полагане на труд по няколко договора законът не признава повече стаж от реалното календарно време. Това поражда въпроси доколко информацията в регистъра отразява действително признатия стаж.
Анализ с примери:
При досегашния режим работата по основно трудово правоотношение за 8 часа и по допълнително за 4 часа даваше право на платен годишен отпуск от минимум 20 дни и по двете. С влизането в сила на новите правила платеният годишен отпуск по втория трудов договор ще е с минимална продължителност от 10 работни дни.
При това следва да се отчете, че в трудовото законодателство липсва правило, което да задължава работодателите да разрешат ползването на отпуските в един и същи период. Такова правило е съществувало до 2002 г. в разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НРВПО (При работа по външно съвместителство работникът и служителят имат право да ползват отпуск за работата по съвместителство едновременно с отпуска за основната работа.).
По допълнителни трудови правоотношения, надхвърлящи законоустановената продължителност на работното време, така или иначе не се дължи допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, но от 2027г. ако едно лице работи на 4 часа при един работодател (основен) и на 4 часа при друг (допълнителен), той губи и „класа“ по втория договор. До сега лицето си има право на “клас” и по двата договора, тъй като общо по двата не надхвърля законоустановената продължителност на работното време. (Отмяната на чл. 9, ал. 8 КСО през 2015 г. ограничава значението на работата „в повече“ от нормативноустановеното и за пенсионното осигуряване. В момента то се свежда до сумирането на осигурителен доход на лицата от паралелните трудови правоотношение, което влияе на индивидуалния им коефициент при изчисляване на пенсията.)
Съгласно чл. 23, ал. 2 НРВПО работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. При действащата към момента редакция на чл. 355, ал. 2 КТ, полагането на труд за 4 часа е достатъчно, за да се признае пълен трудов стаж, респективно да се придобие право на платен годишен отпуск от най-малко 20 работни дни годишно. Ако работникът или служителят полага труд например 2 часа дневно, платеният му годишен отпуск се преизчислява пропорционално, т.е. той ще има право на минимум 5 работни дни платен годишен отпуск.
В заключение, от 2027 г. трудовият стаж ще бъде изчисляван по начин, близък до този на осигурителния стаж. Това създава по-голяма унификация, но едновременно с това може да доведе до по-бавно придобиване на редица трудови права при непълно работно време – включително по отношение на отпуска, допълнителното възнаграждение за стаж и професионален опит, дължими обезщетения по КТ и други права, зависещи от продължителността на трудовия стаж.
Използвана литература:
Трудово Право- доц. д-р Андрей Александров
Коментари