Обезщетение за бременност и раждане по време на ликвидация

Обезщетение за бременност и раждане по време на ликвидация на дружество- работодател и след това

Предоставяме на Вашето внимание нашият анализ по темата и се надяваме да Ви бъде полезен.

Фактическа обстановка:

Майка е в отпуск по чл. 163 от Кодекса на труда (КТ) и е подала заявление за получаване на обезщетение по чл.50 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съобщават и, че работодателят влиза в процедура по ликвидация. Съдружник е във фирма, но не се е регистрирала като самоосигуряващо се лице.

Какви са нейните трудови права и как да получава обезщетения до навършване на 2 години на детето?

-----> Чл. 163. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 02.01.2009 г.) Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.

------> Чл. 50. (1) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането.

I. Прекратяване трудовото правоотношение

Логично е, при закриване на предприятие, то да се освободи от персонала си. В българското законодателство режимът на прекратяване на трудови правоотношения е изграден върху принципа за законоустановеност на основанията за прекратяване. Това означава, че трудово правоотношение не може да бъде прекратено на основание, което не е предвидено в закона.

Едно от основанията, въз основа на които трудовото правоотношение може да се прекрати едностранно от страна на работодателя, е предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Съгласно цитираната разпоредба, работодателят може да прекрати трудовия договор като отправи писмено предизвестие до работника или служителя при закриване на предприятието. В тази хипотеза е налице закриване на цялостната дейност на предприятието - това са случаите на ликвидация или несъстоятелност. Предизвестието е договореното в трудовия договор като то не може да е под 30 дни.

При прекратяване на трудовия договор на това основание не се прилага закрилата по чл. 333 КТ, включително и спрямо бременна работничка или служителка, работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, и работник или служител, който ползва отпуск по чл. 163 КТ (поради бременност, раждане и осиновяване)- това е уточнено в чл. 333, ал. 1, където прекратителното основание по чл. 328, ал.1, т.1 липсва.

Чл. 333, ал. 5 КТ изрично предвижда, че правоотношението с такива лица може да бъде прекратено единствено с предизвестие при закриване на предприятието. А ал.6 на същата норма казва, че работник, ползващ отпуск по чл.163 КТ може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал. 1, т.1 - с предизвестие при закриване на предприятието.

В обощение- няма друго законово основание да бъде прекратен трудовият договор на лице в отпуск за бременност и раждане по време на ликвидация едностранно от работодателя, освен поради закриване на предприятието.

II. Дължи ли работодателят обезщетение в този случай?

Да. Необходимо е да отбележим, че процедурите по несъстоятелност и ликвидация обикновено траят от 3 до 6 месеца. Търговското дружество продължава да съществува до заличаването му в Търговския регистър. Заличаването е последното действие, което се осъществява, след като са били изпълнени всички предвидени за това условия. В периода след откриване на производството по ликвидация/несъстоятелност трудовото правоотношение все още съществува, съответно работниците/служителите, които са в отпуск поради бременност и раждане, продължават да бъдат осигурени за риска “общо заболяване и майчинство”.

При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него работникът/ служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът/служителят е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Ако в този срок последният е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

В някои случаи, при закриване на предприятието работодателят може да се опитва да повлияе на работниците/служителите и те сами да подадат предизвестие за напускане - за да се избегне изплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Това действие е незаконосъобразно, тъй като законът вменява задължение на работодателя за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Разбира се, при постигнато писмено съгласие от двете страни няма пречка трудовият договор да бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Въз основа на чл. 326, ал. 1 КТ работникът и служителят може да прекрати и едностранно трудовото правоотношение, като подаде предизвестие. В последните две хипотези работодателят няма задължение за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, но тези хипотези могат да се осъществят само при изричната воля на работника/служителя в този смисъл и работодателят няма право да настоява или изисква поведение против волята на работника/служителя.

Освен това, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът/ служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. С това право се ползват и работниците/служителите, които са в отпуск по майчинство и чиито трудови правоотношения се прекратяват поради закриване на предприятието.

III. Какво ще се случи с обезщетението при бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст при прекратяване на осигуряването?

На основание чл. 52 от Кодекса за социално осигуряване при прекратяване на осигуряването за “общо заболяване и майчинство” по време на получаване на обезщетение за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 от КСО или при осиновяване на дете по чл. 53в от КСО. Следователно продължителността на изплащане на обезщетението по чл. 52 от КСО е 410 календарни дни. КСО дава възможност на майката да получава обезщетението си до навършване на 1 годинка на детето въпреки че осигуряването за “общо заболяване и майчинство” е прекъснато поради прекратяване на трудовото правоотношение.

За втората година обаче това не важи. Майката трябва да намери работодател или да се регистрира като самоосигуряваюо се лице и да се самоосигури включително за “общо заболяване и майчинство”.

IV. Алтернативи за доходи

 Обезщетение за безработица: В 7-дневен срок след прекратяване на договора с работодателя лицето може да се регистрира като безработно в Агенцията по заетостта и в 3-месечен срок да подаде заявление за изплащане на парично обезщетение за безработица в Националния осигурителен институт.

Това дава възможност да се ползва обезщетение за безработица след прекратяване на трудовия договор, като периодът за получаване на това обезщетение зависи от осигурителния стаж и е между 4 и 12 месеца. През тях лицето ще получава 60% от дохода, върху който е било изчислено обезщетението за бременност и раждане  (съгласно чл. 54а и чл. 54б от КСО):

---------> Чл.54б, Чл. 54б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.

(7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:

2. (доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст - доходът, от който е определено паричното обезщетение, по правоотношенията, по които лицето е осигурено за безработица;

След навършване на 1 година на детето ако майката иска да продължи да ползва отпуск, то трябва да сключи трудов договор и да постъпи на работа след края на обезщетението за бременност и раждане за няколко дни. И след това може да си подаде заявление за ползване на отпуск по чл. 164 от КТ и за получаване на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 КСО.

Друг вариант е след 410 ден или след периода на борсата лицето да се регистрира като самоосигуряващо се с осигуряване и за риск “общо заболяване и майчинство”. След което според зависи от качеството на упражняваната дейност, да се администрира приложение 11 към НОИ за изплащане на обезщетение. Това е по- сложен начин, тъй като има допълнителни условия и изисквания и не винаги е осъществим, но го излагаме като опция.

В конкретния случай лицето е задължено в 7-дневен срок от започване на работа (след 410-тия ден от отпуска до 1 годинка) да декларира в НАП с декларация по образец ОКД-5 трудова дейност в предприятието, в което е съдружник и начало на осигуряване за всички възможни осигурителни рискове (с риск “общо заболяване и майчинство”), а дружеството има задължението да подаде приложение 11 еднократно и Декларация образец 1 всеки месец с осигурителните данни на лицето. Дължат се само вноски за здравни осигуровки в размер на 4,8% от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, който към момента е 1 077лв. Това прави 51,70лв месечно.

 Данните се декларират и вноските се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят и са за сметка на самоосигуряващото се лице.