Преглед на Закона за еврото

Скъпи читатели,

Статията ни днес е по повод една много актуална и важна тема- приемане на еврото в България. С нея искаме да насочим вниманието Ви към основните разпоредби на закона за въвеждане на еврото в Република България.

Приятно четене!

Решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България е прието на 8 юли 2025 г., с което еврото става официална валута на страната, считано от 1 януари 2026 г. Това решение е взето в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Тоест началната дата за задължително двойно обозначаване на цените на стоките и услугите  в евро и в левове в България е 08.08.2025г., а крайната дата е 08.08.2026г.

Принцип на приемственост и автоматично превалутиране от левове в евро.

Законът за въвеждане на еврото в РБ с нормите на чл.12 и чл. 13 въвежда основните правила за превалутиране и закръгляване на сумите, които са валидни за всички случаи освен изрично предвидените в същия закон изключения.

Те са:

Чл. 12 (1) : Превалутирането от левове в евро се извършва като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая- тоест 1,95583.

Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.

Чл. 13: След превалутиране съгласно чл. 12 получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване:

1. когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен;

когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.

Изключение от правилото по ал. 1 относно знака след десетичната запетая, на базата на който се извършва закръгляването, се допуска само когато този или друг закон или правен акт на Европейския съюз предвиждат закръгляването да се извършва до знак след десетичната запетая, различен от посочения в ал. 1.

Законът въвежда период за двойно обозначаване на цените на стоките и услугите  в евро и в левове , който започва един месец след датата на влизане в сила на Решението за приемането на еврото. Това задължение ще продължи да бъде в сила 12 месеца от датата на приемане на еврото.

Изключения:

(3) Изискването за двойно обозначаване не се прилага при:

1. продажната цена на стоки и номиналната стойност на ценни книжа на приносител и на платежни инструменти, попадащи извън приложното поле на Закона за платежните услуги и платежните системи, които се поставят трайно и непосредствено върху тях в процеса на производството и при които двойното обозначаване е технически невъзможно;

2. продажната цена на тютюневите изделия, изписана върху потребителската опаковка или върху бандерола – за пури и пурети, по която се продават на дребно на краен потребител;

3. продажната цена на продуктите от нефтен произход и природен газ, използван като моторно гориво, визуализирана на информационни табели (ценови тотеми) и колонки с дисплеи за зареждане на моторни превозни средства в търговски обекти за зареждане на горива;

4. цената на услугата за превоз, визуализирана на таксиметрови апарати с дисплеи (с дерогация след 31.10.2025 вероятно таксиметровите услуги ще са обозначени задължително в двете валути);

5. издаване на документи по чл. 112, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (фактура, дебитно/кредитно известие към фактура,протокол)

В момента законът за изменение и допълнение на закона за въвеждане на еврото в РБ предвижда още 4 изключения:

- когато цената е посочена на етикети, издавани от електронна везна, измерваща маса

- при използване на системи и автомати на самообслужване

- когато цената е трайно отпечатана върху превозни документи- карти, самолети и др.

- учебна литература и печатни издания

В закона обаче пише, че “Изключенията по чл. 15, ал. 3, т. 1 – 4 не освобождават търговците от задължението за ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо двойно обозначаване на цените на стоките и услугите по друг подходящ начин, който не въвежда потребителите в заблуждение.”

Двойно обозначаване на цените се изисква също така и във фискалния/системния бон относно крайната дължима сума за стоката или услугата.

Двойно обозначаване на цените се изисква и от търговските банки за техните такси и комисиони по отношение на предоставяните от тях финансови услуги.

Обмяната на банкноти и монети от левове в евро ще се извършва без събиране на такси и комисионни от търговските банки (ТБ) и “Български пощи” ЕАД през първите 6 месеца от влизането на еврото като платежно средство в РБ.

Суми над 30 000 лв. ще се обменят от ТБ с предварителна 3-дневна заявка. Същата предварителна заявка е валидна и за “Български пощи” ЕАД за суми над 10 000 лв. “Български пощи” ЕАД ще могат да извършват обмяна само в населените места, където няма клонове на ТБ.

Превалутиране на банкови сметки

ТБ и доставчиците на платежни услуги еднократно превалутират всички левови салда по сметки на своите клиенти в евро в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване на този закон задължително без такси и комисиони за клиента. Условията по действащите договори между страните, валидни преди превалутирането, се запазват същите в съответствие с чл. 11, ал. 3 от ЗВЕРБ.

Важна особеност е, че когато преди превалутирането ФЛ или ЮЛ има примерно сметка в евро и лева след превалутирането то ще има две сметки в евро. Тогава лицето може в двумесечен срок от датата на въвеждане на еврото да поиска закриване на едната платежна сметка и прехвърляне на положителното салдо по нея към другата платежна сметка на същото лице при запазване на условията по платежната сметка, по която се прехвърлят средствата. За тези операции не се начисляват такси и комисиони от страна на ТБ. В случай че по платежната сметка, която се закрива, има дебитно салдо или издадена кредитна карта лицето следва да погаси съответното задължение преди закриването й.

Законът предвижда запазване на лихвените проценти по договори за кредит. Към датата на въвеждане на еврото в РБ новият лихвен процент, приложим по договори за кредит с променлив лихвен процент, не може да е по-висок от размера на лихвения процент по тях преди датата на въвеждане на еврото. При договори за кредит, в които е договорен фиксиран лихвен процент, към датата на въвеждане на еврото в РБ лихвеният процент остава такъв, какъвто е бил договорен преди датата на въвеждане на еврото.

Предвидено е специално правило при изчисляване на възнаграждения, обезщетения, парични и социални помощи и пенсии по част първа от Кодекса за социално осигуряване - чл. 45. Същите след датата на въвеждане на еврото се изплащат в евро и се преизчисляват по общия ред на закона съгласно чл. 12.

В изключение от правилото на чл. 13, ако третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият знак 6 след десетичната запетая се увеличава с една единица. Само когато третият знак след десетичната запетая е нула, сумата в евро не се променя, ако третият знак е по-голям от нула, сумата се увеличава с 1 евроцент. Това правило се прилага спрямо възнагражденията за положен труд, обезщетенията, паричните и социалните помощи и пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване, които са определени в левове, но не са били изплатени до датата на въвеждане на еврото в Република България.

Пример: Работната заплата на работник е в размер на 3060.00 лв. /1.95583 = 1564.553 евро. В този случай след превалутирането тя ще бъде 1564.56 евро, а не 1564.55 евро.

Задължения за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски

Паричните стойности в данъчните декларации и декларациите за задължителни

осигурителни вноски и другите документи, които се подават за изтекъл

данъчен/осигурителен период, се посочват в паричната единица, която е била

официална парична единица на Република България в края на данъчния/осигурителния период, за който се подава декларацията или документът.

Когато периодът, за който се подава декларацията или документът, приключва

във/включва периода на двойно обращение на левове и евро, паричните стойности в данъчната/осигурителната декларация или в документа се посочват в евро.

Паричните стойности в данъчните декларации, които се подават за бъдещ данъчен период, се посочват в паричната единица, която е официална парична единица на Република България към момента на тяхното подаване.

В съобщенията за задълженията за данък върху недвижимите имоти и за таксата за битови отпадъци, изпратени на задължените лица след датата на въвеждане на еврото в Република България, паричните стойности се посочват в евро.

В актовете и документите, издавани по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, след датата на въвеждане на еврото в Република България и отнасящи се до периоди преди въвеждане на еврото, паричните стойности се посочват в левове.

Сумите за внасяне и сумите за възстановяване се посочват в евро.

Паричните стойности в коригиращите данъчни декларации се посочват в паричната единица, която е била официална парична единица на Република България в края на периода, за който се подава коригиращата декларация или документ, т.е. коригиращи декларации за периоди, в които официална валута е била лев, се подават в лева.

След датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. В периода на двойно обращение на левове и евро само в случаите, в които е допустимо плащане в брой на публични задължения, плащанията в брой могат да се извършват и в левове.

Превалутирането на публичните вземанията в евро се извършва съгласно общия ред на закона.

След датата на въвеждане на еврото в Република България възстановяване/прихващане на недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото суми за публични вземания се извършва в евро, като превалутирането се извършва съгласно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13.

С ПЗР се въвеждат някои важни разпоредби, свързани с обезпечаване на изпълнението на ЗВЕРБ.

Задължава се в срок до два месеца от влизането в сила на този закон министърът на финансите да приведе наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност в съответствие със закона, като задължително определи:

1. условията и начина за регистрирането и отчитането на продажбите и/или сторно операциите на стоки и услуги чрез издаване на фискален/системен бон или друг документ, регистриращ плащането, в евро;

2. условията и начина на обявяване на крайната сума в издавания фискален/системен

бон в левове и в евро в периода на двойно обозначаване на цените на стоките и

услугите;

3. функционалните и техническите изисквания към фискалните устройства и

интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност във връзка с въвеждане на еврото;

4. начина на подаване на данни към Националната агенция за приходите;

5. всички други промени, произтичащи от и във връзка с изпълнението на този закон.

В същата наредба следва да се определят и сроковете, в които задължените лица,

производителите/вносителите на фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност, производители/разпространители на софтуер за управление на продажбите в търговските обекти трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на ЗВЕРБ.

Действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон общи правила за превалутиране.

Когато паричната сума в левове е посочена в закон или в подзаконов нормативен акт като резултат от въвеждане в българското законодателство на правен акт на Европейския съюз, в който изрично има посочена сума в евро, при изменение на 9 закона, съответно на подзаконовия нормативен акт, се посочва сумата в евро от правния акт на Европейския съюз.

ПЗР на ЗВЕРБ задължават държавните органи и органите на местното самоуправление да приемат в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон:

1. подзаконови нормативни актове по прилагането на този закон;

2. изменения и допълнения в подзаконови нормативни актове, необходими за

изпълнението на този закон във връзка с въвеждане на еврото като парична единица на Република България.

Всички изменения и допълнения в нормативни актове необходими за изпълнениато на този закон влизат в сила от датата на въвеждане на еврото в Република България.

С цел адекватно прилагане на правилата за превалутиране относно регистрирания капитал на ТД с § 10 от ПЗР на ЗВЕРБ са извършени важни синхронизиращи промени в Търговския закон, както следва:

- Капиталът на дружеството с ограничена отговорност не може да бъде по-малък от 1 евро, като същият се състои от дяловете на съдружниците, които не могат да бъдат помалки от един евроцент;

- Минималната стойност на капитала на акционерното дружество е в размер на 25 000 евро, а минималната номинална стойност на една акция се определя на един евроцент.

В периода от 1 януари 2026 г. до 31 януари 2026 г. и левът, и еврото са законно платежно средство- чл.24 от ЗВЕРБ - “В съответствие с чл. 15 от Регламент (EО) № 974/98 от датата на въвеждане на еврото в Република България за период от един месец банкнотите и монетите в левове продължават да бъдат законно платежно средство на територията на Република България (период на двойно обращение на лева и еврото)”

Ще обърнем внимание на няколко правила:

   За рестото (чл. 25, ал. 1):  Основният принцип е, че търговецът връща ресто изцяло в евро, независимо как е платил клиентът- в лева или в евро.

Плащане със стотинки в една трансакция (чл. 25, ал. 2): Търговец не може да приема повече от 50 броя монети в левове.

Чл. 25, ал. 4: От датата на въвеждане на еврото в Република България при извършване от търговци на операции в брой с автомати, устройства и системи на самообслужване, включително без електрическо захранване, се използва само евро.

Има изключение: Ако търговецът няма достатъчна моментна наличност в евро. В такъв случай той връща остатъка изцяло в левове.

Смесено връщане на ресто (част в евро и част в лева) не е разрешено. Рестото трябва да бъде върнато изцяло в една от двете валути.

В заключение споделяме, че има едни текстове, върху които все още разсъждаваме от екипа, тъй като  легалната дефиниция на “обективни икономически фактори” предполага тълкуване:

Чл.7 (2) Въвеждането на еврото не може да води до увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори.

Премахнатият на последно четене чл. 25 (5): В периода на двойно обращение търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори.

И е добавена ал.4 към чл.15: (4) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2025 г.) В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

Дяволът е скрит в детайлите. Първоначално забраната се отнасяше за периода на двойно обращение- от 01.01.2026 до 31.01.2026, а сега актуалният текст е за  периода на двойно обозначаване- от 08.08.2025 до 08.08.2026г.

Или законодателят прехамна императивния текст, с който се забраняваше да се увеличат цените на стоките и услугите само през януари 2026, но добави голяма административна тежест на търговците в случай на поискаване от представител на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори през периода 08.08.2025- 08.08.2026г. и на практика през януари 2026г. отпадна изискването за забрана на повишаването на цените.

Според § 1. 6.  от Допълнителните разпоредби на закона:

„Oбективни икономически фактори“ са фактори, свързани с производството, обращението и реализацията на стоките и услугите, върху които търговецът не може да влияе.

Припомняме, че неспазването на разпоредбата на стария чл.25 (5), а в момента чл.15(4) предвижда солени глоби при нарушение. При първо нарушение юридическите лица и едноличните търговци може да се разделят с 0,5 на сто от реализирания оборот за предходната финансова година, а при повторно нарушение – в размер 1% от реализирания оборот за предходната финансова година.

Правна информация онлайн:

 Закон за въвеждане на еврото в Република България