Промени в социалното осигуряване в сила от 01.07.2025г.

Мили читатели,

Считано от 01.07.2025г. бяха приети значителни промени в текстовете на Кодекса за социално осигуряване.

Важно според нас е да обърнем внимание върху един от сериозните ефекти, а именно- постави се край на възможността майката/осиновителката, да работи на допълнителен трудов договор и да получава обезщетението си в пълен размер от НОИ за времето, в което е в отпуск по чл. 163 от КТ.

Ще разгледаме промените поотделно.

Към мотивите за приемането им се посочва, че тези отпуски са целеви и се предоставят на работещите родители и осиновители, за да полагат грижи за децата до навършване на определен възраст в семейна среда.

Родителите, които започнат работа по договор за допълнителен труд, трябва да заявят пред работодателя си, при който са излезнали в някой от гореизброените отпуски, че са започнаи трудова дейност при друг работодател. Това води до прекъсване на отпуска по основното трудово правоотношение. Работодателите следва да администрира към НОИ тази промяна и така ще получават 50% от размера на обезщетението.

Няма да бъде прекратено пълното изплащане на обезщетението, ако по време на отпуска се сключи граждански договор при условие, че не е прикрит трудов договор.

Например: Майката, получаваща обезщетение за бременност и раждане, е сключила граждански договор за извършване на работа за определен период - анализ по проект, без да има работно време и работно място. Тя предоставя определен резултат на възложителя си и след изпълнението му приключва нейният ангажимент.

Също така няма пречка лицата да имат доходи от наеми, от авторски права, от експлоатация на движимо имущество, дивиденти, лихви и всякакви други, които не са в резултат на трудова дейност, основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство (включително самоосигуряващите се лица, които не са избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство).

Преди да започнем с конкретните промени в кодекса за социално осигуряване, ще внесем малко яснота за времето на ползване на кои отпуски по силата на кодекса на труда се отнасят обезщетенията. Това е ценно да се знае, тъй като ползването на отпуски е част от фактическия състав за получаването на обезщетение по КСО.

- чл. 162- Отпуск при временна неработоспособност- това са голяма група отпуски, популярни с това, че се ползват с болничен лист и се разрешават от здравните органи- отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето.

- чл. 163- Отпуск поради бременност и раждане- 410 дневен период, започващ 45 дни преди термина на родилката

- чл. 164- Отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст- своеобразно продължение на предходния отпуск, започващо от навършването на 1 годинка на детето, до 2-годишна възраст.

- чл.164а- Отпуск за отглеждане на дете, настанено при близки и роднини или в приемно семейство- за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст от лицата, при които е настанено дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

- чл.164б- Отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст - за осиновяване на дете до 5-годишна възраст- за период от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст.

Чл. 164в- Отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя)

отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в размер два месеца, когато не е ползвал отпуск по чл. 163, ал. 10, чл. 164, ал. 3, чл. 164б, ал. 2 и 5 или чл. 167, ал. 1.

Щом говорим за отпуски, значи лицата, имащи право на тях са задължително наети по трудов договор.

И нека преминем към КСО. Ще цитираме новите или допълнени алинеи с кратък коментар. Навсякъде, без чл. 46, ал.3 и чл.53в, ал.4, 53г, ал. 3 и Чл. 53ж, ал.2 от КСО, където в текстовете пише “парично обезщетение” или “обезщетение” да се разбира като парично обезщетение в пълен размер.

Чл. 46, ал.3 от КСО: “Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство.”

Това означава, че ако лице, през времето, за което получава обезщетение за временна неработоспособност, работи на трудов договор или упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице, осигурено за фонд “Общо заболяване и майчинство”, няма право на обезщетението.

Чл. 50, ал.9 от КСО: “Паричните обезщетения по ал. 1 - 9 не се изплащат на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство.”

Не се получава обезщетение за периодите на отпуск за бременност и раждане, за които майката/бащата/ лице, при което е настанено дете по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето са упражнявали трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство.

Акцент: Право на 50% от обезщетението лицата имат едва след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи- или това са първите 135 дни от периода (45 от които са преди термина). Ако майката започне трудова дейност по това време- обезщетението ще бъде спряно изцяло.

Чл. 53, ал. 4 от КСО: “Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване, при прекратяване на осиновяването или при настаняване на детето по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или в детско заведение, включително и детски ясли, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство.”

Това се отнася за периода на втората година на детето. А в кръга на правоимащите лица са майката/ осиновителката или ако е “прехвърлила” ползването на бащата, баба или дядо, както и лице, при което е настанено дете по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето- приемен родител например.

Чл. 53в, ал.4 от КСО: “Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, при прекратяване на осиновяването, при настаняване на детето по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или в детско заведение на пълна държавна издръжка, или когато детето посещава детско заведение, включително детска ясла или учебно заведение, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.”

В ал.4 са изключили от правоимащите обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст онези, които са включени в програми за подкрепа на майчинството

Чл. 53в, ал.7 от КСО: “Паричните обезщетения по ал. 1 - 6 не се изплащат на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство.”

Ситуацията при ползване на обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст е същата.

Чл.53г, ал. 3 от КСО: “Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща при смърт на детето, при прекратяване на осиновяването, при настаняване в детско заведение на пълна държавна издръжка или по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.”

Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството нямат право на обезщетение при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.

Чл. 53ж, ал.2 от КСО: “Паричното обезщетение по ал. 1 не се изплаща при смърт на детето, лишаване на бащата от родителски права или ограничаването им, даване на детето за осиновяване, при прекратяване на осиновяването, при настаняване в детско заведение на пълна държавна издръжка или по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Паричното обезщетение по ал. 1 не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство.”

Обезщетението за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство.

В заключение можем да направим следните изводи:

- правоимащите лица губят право на обезщетения в пълен размер (но имат право на 50% от размера му), когато по време на отпуските по чл. 163, чл. 164 и 164б от КТ упражняват трудова дейност, основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство (имайки предвид уточненията, направени по- горе по отношение на чл.163)

- правоимащите лица губят изцяло право на обезщетение, когато по време на отпуск по чл.162 и 164в от КТ упражняват трудова дейност, основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство

- лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството нямат право на обезщетение за времето, в което отглеждат осиновено дете

Използвани абревиатури на нормативни текстове:

КСО- Кодекс за социално осигуряване

КТ- Кодекс на труда