Закон и етика или кога сме длъжни да предоставим личните си данни

Здравейте, прекрасни хора,

Често в счетоводната практика ни се случва да чуваме от физически лица- "На мен фактура не ми трябва!" И до тук- добре, ако това изказване не водеше и до нагласата лицето да откаже да предостави необходимите по няколко закона данни за фактуриране. И по този начин пречи продавачът и ние, в качеството ни на отчитащи стопанските операции, да си свършим работата законосъобразно...

Имаме си един счетоводен лаф по този повод- това, че ти не искаш, не значи, че ние не трябва

 Днес ще попишем за фактурите и за това кога едно данъчно задължено лице (ДЗЛ за краткост) по Закона за ДДС (търговски дружества; физически и юридически лица, извършващи независима икономическа дейност и т.н.) е задължено да издава на физически лица.

Приятно и надяваме се- полезно четене!

Фактурата е данъчен документ, който всяко ДЗЛ по ЗДДС е задължено да издава за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане, освен в случаите, изброени в същия закон, в които не е задължено.

Една от хипотезите, при която ДЗЛ може и да не издава фактура е, когато продава на физически лица, но освен ЗДДС има и няколко други закони, които са специални, както и наредби, свързани с начините на плащане при доставки, и преценката дали и кога ще се фактурира на физически лица е в ресора на главния счетоводител на конкретното ДЗЛ- съобразно счетоводната политика на предприятието и винаги съобразено с другите разпоредби.

1. Кога се издава фактура на физическо лице по желание и кога е задължително?

- Ако лицето плаща в брой и фирмата му издава фискален бон- фактура се издава по желание на физическото лице или на продавача.

- Ако лицето плаща с пощенски паричен превод/ кредитна или дебитна карта и не получи фискален бон от продавача- в този случай продавачът е задължен да му издаде фактура или друг документ със същите реквизити.

-Лицето плаща по един от всички начини- ДЗЛ му издава фактура- без значение дали иска ако в счетоводната си политика е възприело тази практика.

Общо взето- нещата не са по договаряне между страните що се отнася до данъчните задължения на ДЗЛ 

2. Трябва ли да се включи ЕГН във фактурата?

Да!

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) фактурите задължително трябва да съдържат ЕГН или личен номер на чужденец (ЛНЧ), когато получателят е физическо лице.

Законът за данък върху добавената стойност (ЗДДС) също засяга този момент. Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗДДС, при издаване на фактура на физическо лице, нерегистрирано по ЗДДС, фактурата задължително трябва да съдържа освен име и адрес на лицето, но и идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 84, ал. 2 от ДОПК, идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър или регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез ЕГН, респективно ЛНЧ.

3. ДЗЛ има ли право да издава фактура на лице, което не желае?

Да.

Съгласно ал. 6, на чл. 113 от ЗДДС, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването, включително като предостави коректни данни за фактура.

Това означава, че ако в счетоводната политика на предприятието е предвидено издаване на фактури на физически лица, последните са задължени да съдействат.

4. Практиката на Комисията за защита на личните данни също защитава законовите изисквания, което е видно от техните решения по темата.

Който желае може да се запознае с някои от тях:

 - РЕШЕНИЕ № 31, гр. София, 23.07.2012

 - РЕШЕНИЕ № 597/2011 г., гр. София, 28.10.2011

 - РЕШЕНИЕ № 51/17.09.2008

Така че, любознателни хора, можем да заключим, че по-добре Вашият продавач да иска да Ви издаде фактура. Обратното, както се опитахме да изложим, (в определени случаи- не винаги) може да е притеснително и да е знак за укриване на доходи и данъци.

Ние апелираме към съдействие при осъществяването на покупко-продажбените отношения, защото ако едната страна откаже съдействие, се нарушават закони и твърде вероятно е да настъпят неприятни последствия. Вероятно напълно логично ще попитате "За кого?"- има ли фундаментално значение, след като ще има потърпевш, а смисълът на покупко-продажбата е съвсем друга- удовлетвореност и на двете страни от сделката

Ако изложеното в статията Ви е било полезно, молим да я споделите, за да достигне до повече хора 

Благодарим за отделеното време и споделянето!

Да сме и финансово грамотни е отговорност на всички ни.

Правна информация онлайн:

Закон за счетоводството

Закон за данък върху добавената стойност

Данъчно-осигурителен процесуален кодекс